Раздяла

Казваш тръгвай, А копнея да ми кажеш “спри”  После се обръщаш и поглеждаш тъжно настрани,  Сякаш нещо непосилно, неизбежно ни дели,  Безнадеждно,  Нежно, Как боли… 
Тръгвам бавно, И дъжда във мен вали, Тъй пороен, От неволно падащи сълзи, Но навярно виждат се и в твоите очи… Две очи… Звезди… Искри… 
Пак ще бродя, И ще търся Път през гъстите мъгли, Нежно мислено ще галя Твойте пуснати коси… Нашето чувство ще запазя За сърцето без лъжи… Нищо не е за последно, Сянката ще отлети… 
Без любов не ще оставя Нито ден да свечери, Всяка нощ за теб ще паля Във сърцето си свещи… Ти си моята забрава, Хаосът в земните ми дни… Без любов не ще оставя Нито ден да свечери!