Казваш тръгвай, А копнея да ми кажеш “спри” После се обръщаш и поглеждаш тъжно настрани, Сякаш нещо непосилно, неизбежно ни дели, Безнадеждно, Нежно, Как боли… Тръгвам бавно, И дъжда във мен вали, Тъй пороен, От неволно падащи сълзи, Но навярно виждат се и в твоите очи… Две...
Раздяла
Р
